Е, в случая смисълът е различен леко от това, за което е темата.
Ако трябва да съм сериозен:
Аз трудно се разделям. И с хора, и с вещи.
Защо раздялата е кофти - ами защото зад всяка една връзка стои нещо съзидателно, а зад раздялата - нещо разрушително. Рушенето на нещо създадено, обгрижвано, градено (с труд) винаги е кофти. Дори чувствата да са охладнели.
Това с лесното, понеже е намерена по-добра (дали?) алтернатива не мога да го преценя - никога не съм се разделял (с човек) заради "по-добро". Впрочем и когато съм се разделял с някои вещи, защото "му е дошло времето за по-добро" пак съм се чувствал кофти.
Примерно - преди 20-тина години продадох жигулата. Вече беше рухнала, отдавна бях я заменил с друга кола, която после замених с друга. Обаче за жигулеску ми беше жал. Разбирах рационалното - тази купчина желязо си беше изпяло песента - но с нея бяха свързани толкова спомени за места, които никога няма да са същите, събития, които никога няма да се повторят и хора, които вече ги няма... Тъжно ми беше и още ми е.
|