Много ме дразни това "значи"! Откъде-накъде от факта на една раздяла следва да се разбира, че и двете страни са били недоволни? И как така слагането на край за теб така сигурно "значи", че драма няма? Никаква логика. В същия ред на мисли звучи "Щом близкият ви е умрял, значи не е издържал. И щом е стигнал края, значи драма няма. Какво тук има да се страда."

Типично е за обвързаните да фантазират за позитивите на чудесната свобода с росни полянки и цветни килимчета. Приключването на отровна или безперспективна връзка е нещо добро, но не всички връзки са такива.

Относно дежурния ти лайтмотив за притежанието - смятам, че ужасно едностранчиво гледаш на привързаността. Никой нормален човек не страда заради загубата на физически обект, който е бил сигурен в наличност наоколо /а.к.а. велико притежание/, пък пожелал в някой следващ момент да го няма. И съответното ах-ох, как така ми се измъкна от ръчичките. Страда се за мечти и надежди, вложени и свързани с точно този човек, които никога няма да се осъществят и за сърце и време, които никога няма да се възстановят.

Ако ми се философстваше ехе, каква лекция щях да дръпна за разделите, но не ми се, стига ти толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите