И аз знаех руски, барабар с падежите, или както се казва- падежей !
Но това в минал живот, бях племенник на Менделеев 1917 година това.
Болшевиките искаха да ме мобилизират, но избягах с един меншевик.
Едни пари имах да връщам на бащицата Махно, но ги бях похарчил.
Лудото се Казваше Маруся, и имаше пищни бомби. За да и се направя на интересен, откраднах брониран влак. Вагоните ги разкачих на полето. Карахме доде свършат въглищата, то и водката свърши.
Да откраднем влака!
Ще откраднем пак бронирания влак,
към Петропавловск ще надуем с мръсна газ,
въглища ще мятам в огнената паст,
и бутилочка ще бъде вярна - с нас.
Ти - картечарката Маруся,
аз пък твоят верен Спас!
Водката ще иска своята сельодка,
и траверсите ще пеят ритъма на скороста.
Белите ми идват твърде бледи,
болшевиките ме дразнят с толкоз цвят!
Вятърът косите ми ще роши,
устните - рисуват твойта гръд.
В тунелите се впиваме със трясък,
изскачаме по бързо от снаряд,
стрелки се мятат полудели,
а парата и свирката реват.
Хоризонта бял-червен е в ескадрони,
но е наш и тук мигът!
|