Пише че нямам достъп до тоя клип, Путин ме сече отвсякъде, сигур е нещо руско.
В казармата бях "Ръководител на вокално- инструментален състав " изведнъж го решиха, може ДКМСето нареди. И кво мислиш ! водих музикантите под строй до военният клуб в центъра, и под строй на баня.
Първата песен дето тренираха, на Форинър, тая дето се пее за науката, някой ако може превод да даде.
Дали танцувам ? Имам много специални глезени. Това се случи и от радиацията, и от сложната пешеходна среда. Нощ ! да кажем безлунна. Лунната още по зле.
Грамадно сондажно поле, с сондажи шахматно през 25 метра. За да още по сложно плетеница от пвс тръби влизащи във всеки един сондаж, маркучи със сярна киселина под налягане 7 атмосфери. Всичко това е по земята, която е условно земя, защото е като оризище залято с бентонит, тва е сндажен разтвор.
Това не е всичко, сондажите казах са шахматно, няма празно. Когато е бит всеки сондаж се копаят с багер два утайника големи като нисан кашкай
И представи си в тая лунна нощ, газейки чорбата боза, двама носят единайсетметрова сондьорска щанга, коя е еластчна поради дължината, и корема и подскача. А що е лошо да е лунно ? Поради отразяването в бентонитното течно огледало и милиардната плетеница мокри пвц тръби и маркучи. Отражения и преотражения, сякаш земята гори, хем тъмно, хем си заслепен и не виждаш а под водата тръби и маркучи требва да ги види самият глезен.
Подуха се, мислих че са се възпалили. Казах за радиацията, добивахме уран. Спрях да купувам балтони, на третата седмица хастарът избелява отвътре.
Казах за глезените, подуха се ходих на пункция. Докторът зе да се чеше, пребледня, - Знаеш ли, това е мозъчна тъкан, новообразувала се.
Тааа ! Не танцувам аз, те глезените, само стъпвам и почват.
Редактирано от tirtirlin на 28.05.17 20:27.
|