В трети клас, неделя, строеж в Благоевград. Няма никой, ние децата сме господари на строежа. Въртим на ръка макарата на хаспела да се качи над плочата на втория етаж. Пресягаме се и увисваме на куката, и тежестта ни развива макарата и гравитационно се возим надолу до земята.
Викам, вие сте лигльовци, да дигнем куката на шестия етаж !
Пресягам се, и увисвам на куката, да ама въжето е само на едната страна, и тежестта му е по голяма от теглото ми, и само вися извън плочата. Изплаших се!
Чисто интуитивно се разлюлях и при един мах скочих на плочата. От тогава физиката я уважавам като наука Имаше три тома "Забавна физика" там и всички мушификации от древността с перпетум мобиле имаше, и чашата на Питагор, и много, много интересни неща. Абе има тръпка в младостта и да си на десет, всичко ти е интересно и непознато. Играем, и чак няма време да се изпикаеш.
Жоро Белята, вика, с тия пишки се правят децата. Като избухнах ! Ти лъжеш по рождение, ама тва ти е просто елементарно ! Чул бил ! Майка казваше че се целували ! И много бях нащрек, баби, лели все ме целуваха и щипкаха по бузките.
Редактирано от tirtirlin на 27.05.17 16:36.
|