|
А сега какво правиш, като видиш госпожица със сладолед?
Как режеш краставица на салата с това подсъзнание не знам
Хубавото на това да си прекарал години в нета е, че от един момент нататък не се налага да пишеш нови постинги. Всичко вече си казал, само копираш по новите теми. Вероятно съм изчерпан, но като каза за раните по коленете, сетих се за бинтовете и народната медицина.
НОЩНА ЦАРИЦА
Това знаете ли го? Ухае опиващо, но само когато ... кога ухае? Листата му са магически, лечебни.
Бях малък, мотая се безцелно с колелото из махалата и скучая. Забелязах две връзки сезал встрани от пътя и се насочих към тях. Сезалът вероятно не знаеш, трябва да си от село за да знаеш, е едно найлоново въже за връзване на бали слама. Когато го намериш по пътя, обикновено е вързан на кръг щото се е изхлузил от някоя бала докато са я друсали по черните пътища. Друг път бих ги подминал тези въженца, но днес беше такава скука ... Взех ги, закачих краищата на едната за кормилото и хванах го през средата. Образува се нещо като повод на магаре. "Ще карам така", помислих си. Интересно се оказа. Подкарах към главния път и стигайки кръстовището замръзнах - точно зад ъгъла стоеше голям, огомен Зил самосвал!!!
По нашия край няма много такива, не ми се обяснява защо, но факт е, че един Зил самосвал може да осмисли деня ти. Непреодолим магнетизъм имаше тази гледка, смукна ме, забих се в аурата на Зила и започнах да орбитирам гравитално около него изпивайки с поглед всеки болт, всеки маркуч, хидравличен цилиндър, ауспух, Боже какъв ауспух! Ми тоя кардан забучен в диференциала!!! Толкова са перверзни инженерите ... Чуваше се затихващо жужене под масивния капак, звучеше като дълга въздишка,машинна, чуваш как се успокояват мислите на бутала, цилиндри, маслена помпа, отпускащо, галещо, внушаваше доверие. Бях го чувал и преди този звук. Бях питал и ми бяха казали - идва от центробежния маслен филтър, след изгасяне на двигателя той продължава да се върти от инерцията. Значи беше изгасен скоро, да, чувах нежното пукане на изстиващата генерация. Колко ли се нагорещяват тия изпускателни колектори, осем бутала в осем цилиндъра нагнитат, гмечат гориво-въздушна смес и в кулминацията двайс киловолта искра разтърсва ганглиите на въглеводородите в бясна, безконтролна окислителна реакция която завършва да не кажа свършва с пронизителен вик, екот, оргазмична симфония в изпускателните колектори!
Не е тукашен, щях да съм го виждал. Сигурно след малко ще тръгне по пътя за града. Нови гуми, огромни, дълбоки, красиви грайфери.
- Пайсе - дружелюбно подхвърли някакакъв ухилен батко изникнал откъм къщата на кака Руми. Отвори вратата и бързо се метна в кабината, но успях да изпия с поглед всеки лост, педал и прибор.
Примъкнах се отзад и гледам - куки! Eдна огромна по средата и две по-малки отстрани.
"Закачи ме!"- прошепна ми сезалът ... мъжете от малки сме програмирани да следваме инструкции, първо майките, после фатмаците, после жените ... Закачих, го, другия край надянах на кормилото на колелото.
Потегли бавно, първа, двойно амбрииране, втора. Баткото явно идваше от ГАЗ-ка, Зил-ът е със синхронизатори и няма нужда от двоен амбриаж, но това го разбрах по-късно. ... трета, започнах да си осъзнавам грешката, двоен амбриаж и четвърта, може би 50-60 км/ч макар да ми се сториха 120. Виждах капака на легена на самосвала, сезала, и предната си капла. Бях се научил, само по начина по който се размива грайфера на гумата да преценявам скоростта, невиждана досега беше! Периферно мернах вдясно двора на Бадиковци и се усетих за острия завой след половин километър - трябва да се разкача! Сезалът обаче опънат, как да пусна кормилото да разкачам ... това са бързи мисли, наносекунди по-късно бях проврял пръсти в сезала, придърпах се по-близо до Зил-а и го измъкнах припряно настрани от кормилото като презрамка на сутиен, нека влачи въженцето, ще си намеря друго. И ето ме, освободен от ракетата носител, летящ по осовата линия ... така ме свари чувството на триумф, победа, безсмъртие и вяра в бъдещето, а това е коварно чувство.
Все така летях, но вече чувствах пълен контрол над ситуацията. Скучно демек, за д аима тръпка трябва да си на ръба.
Слалом по осовата линия - това е!!!
Мозъкът ми експлодира от възбуда, след няма и сто метра прекъснатата линия свършваше заради завоя. Не помня на втората ли, третата ли прекъсната линия гумите ми се хлъзнаха като по лед, никакво сцепление и за пръв път без квичене ми с едно студено непознато съскащо хъркане ... ще се пада. Знаех да падам, толкова пъти ми се случва всеки ден почти, от магаре, от каруца, от ремарке на трактор, в барата от моста с колелото, и не че не може да мине без да паднеш, може, но е кеф да се търколиш и се не изпотрепеш ми накрая само скачаш като гойко митич и се оглеждаш за комбоец да го удушиш или с томахавката да го обръснеш. С малки скорост знаех, трябва да се търкаляш, но с 50 км/ч това може да е фатално! Всичко това са пак от онея бързите мисли, в следващия момент се носех ту на лакти ту на дупе по асфалта. Лято, къси панталони, любима тениска и патъци за 3.20 лв. нищо не може да те спаси. Докато си рендосвах крайниците не изпусках от поглед колелото което безпомощно се въртеше стържейки единия педал и огледалото за 3 лв ... нямаше и седмица това огледало, удари се в крайпътния дуд, отскочи страховито, болезнено се трясна под пейката до портата на Бадиковци и остана така заклещено възнак. Аз се спрях секунда по-късно сграбчвайки синджира на шашардисаното магаре забито да пасе до пътя. Всичко замря, каплите бяха блокирали неподвижно не като по филмите на тарантино дето някво колело продължава да се върти и клечка злокобно щрака в спиците.
Магаето изпръхтя като осмисли ситуаацията и портата се отвори. Подаде се дедо Панчо и сащисано се поинтересува:
- Кво стана бе чедо, от камиона ли падна? - после забеляза заклещеното колело под пейката - Блъсна ли те тоя?
...
Докарах се някак в нас. Кормило криво, седалката засукана, жило за спирачка изкълчено и счупен педал и огледало.
- Ох бабиното, седни да те почистим ... леле ти и по дупето, таман майка ти няма да може те набие сега
- Дияно ма! - баба Фидана идваше, на кака Руми баба и - Дияно, оня твоя ... а, яла го, добре че жив. Видо го я къ се беше закачил за камиона ...
- Къв камион ма Фидано?
Разбраха ме, отиде ми сценария ...
- Кво че го прайме ма Фидано, глей го къв се обелил целия, да се обаждам на Денчо да го караме у болницата?
- Че го опрайме, я че ти кажем, нощна царица! Че пика на листата и че го налагаме. Компрес.
...
Десет дена ходих като мумия, целия бинтован а отдолу напикани листа на нощна царица. От тогава до ден днешен в нашия двор винаги го има това цвете, винаги. Дори сега, когато повече от десетилетие ме няма в тоя двор, като си отидох лятото го намерих, на старото място стоеше и ме чакаше. Ароматът е подобен на Крем, но е по-лек и екзотичен. Ще го разпозная винаги, дори сега имам обонятелна халюцинация. Но само нощем, през деня е свито, срамежливо. Вечер става живо, е такова:
Зараснах, даже белези почти няма, само на едното коляно остана, че беше до кокал и кожата се беше отпорила като джоб.
|
Re: Нещата които ви липсват. [re: ShokoLaDa]
Re: Нещата които ви липсват.