|
Тема |
Re: Доволен! [re: Ludo2] |
|
Автор |
bipet (досаден) |
|
Публикувано | 10.05.17 21:50 |
|
|
Напоследък сънувам прекрасните си години. Тогава светът в мен и навън не живееше в главата ми, а повече в гърдите и по-малко в стомаха. Не в търбуха, яденето въобще не ме интересуваше. Не знам всеки ли чувства с корема, но приказката, че мъжа обича със стомаха си се приема много буквално. Просто Господ май не решил къде точно да сложи душата.
Сега шибания свят се е загнездил в главата ми, кънти напразно там и от този шум ли, или от мировата скръб почнах да пиша с по-хубав почерк.
Така чувствата си отидоха, акъл не ми дойде и ми остана само един почерк. Има ли значение какво говори за мен ? Важно, че е станал толкова красив, кеф ти Ариал, кеф ти Comic Sans MS.
Поизостанала си малко. Заеби графологията. Направо отсичаш ти си един Times New Roman и толкова.
Така няма да има противоречивост на характера и загадъчност на натурата, няма да има слаб характер, притеснителен и комплексиран – всеки ще е просто компютъризиран от почерка та до ...вибратора.
|
| |
|
|
|