Виждам друг тип неща да.Истината е,че душата ми страда и копнее за други неща,истински хора и отношения които не са насила.
В България и Калофер нещата изобщо не са същите,и махалата не е същата.
Може би на голяма степен и аз никога няма да бъда същия.
Много съм отнесен напоследък.Вглъбен в телефона,интернет..чак ми се кара жена ми.
Че живея в друг свят.Че не забелязвам на моменти детети си дори,племенниците и не се държа адекватно.
Искам да съм полезен,но като съм безработен и в такова увиснало никакво положение,се чуствам безполезен и увиснал в нищото и аз.
Може би е просто период на адаптация,може би правенето на нищо кой знае колко съшественно ме прави латентен и инертен.
Опитвам се уж да структурирам деня,ама все повече се улавям че ме мързи някакси.
Като че ли каквото и да направя,няма смисъл.
Имам чуството че тия бивши мои работодатели успяха за жалост да ми бръкнат в психиката.Отнеха ми спокойствието и душевният мир.
Може би понеже ми е крайно трудно да им простя вътрешно и не съм го направил истински,и затова постовнно живея с мисълта че се измъкнаха,минаха метър,прецакаха ми живота...
С две думи прекалено много изчаках в глупави шансове,че нещо ще им светне.
И накрая взех да се мразя себе си,че все още съм там.
Че все още съм под игото им.
Накрая дойде неизбежното.
Незнам..завиждам на хората които имат цел,чуство за посока и призвание.
Аз съм достс безидееен точно в момента.
Като че ли най-накрая отделих ярко и подчертах нещата които не искам да бъда.
А малкото неща които искам реално,знам че сс осъдени на провал и нерентабилност..ако се захвана с това което душата ми винаги е искала.
Доста пак се отнесох,но е едно пълнолуние и пак не мога да спя.
А утре с моята от бюрото по труда ще ходим да се молим на поредната лафка,този път към студентските общежития.
Очаквах и от други места да излезне нещо евентуално,ама може и да не е.
Това очакване на неща които все не се случват като работс ме убива.
Искам нещата да са под мой контрол.
Затова и най-вече се махнах,понеже абсолютно нищо не зависеше накрая от мен,пък и прекалено много вече не беше рентабилно и добре като цяло за мен във всякакъв план.
Няма да позволя за в бъдеще издевателства над мен.
Нито несериозни отношения.
Може и до живот да съм на социални,но или ще е човешки и законово изрядна една работа,или много набързо ще се отърва от нея.
По причини здраве.
Имам чуството че масово тук навсякъде частниците гледат да те наклецат още в движение преди да си започнал дори.
Сори за грубите изрази,ама по разни срещи със собственници и интервюта лъсват много бързо що за тарикати са.
Успокоявам се философски,че щом не са се отворили тези врати пред мен,значи не са били моите врати и не е било за мен.
И нещо доста по-хубаво ме очаква.
Благодаря на бог че ме предпази в някои отношения относно провалени интервюта.
Виждам че май е било за по-добро.

Нека бъде вашата воля!