Понякога е прекрасно в "ятото"




Спя ,и се усещам някак странно,сякаш някой ме сънува.....

Спя!!не хъркам!-това е труд който няма кой да ми заплати.

Спя тихо и спокойно/не малка роля за това имат и дванайсетте водки без двайсет грама...и..и.../сънувам някъф постен сън-ей така за фон,за едно средно наспиване/не че не съм пробвал девет седмици и половина,но на четвъртата седмица се отказах и се събудих/.

Изведнъж стихията на нечий гръмогласен сън ме изтръгна от моя си/онзи постния/и чрез някаква двойна спирала с грамадна скорост от центробежните сили на която ми изхвръкнаха всички пломби,а аз с две ръце стисках това което дори на сън е доказателство за полова принадлежност,ме изсипа в кашата на някаква група безработни бъдещи ангели явно обрани от разни чужди сънища.

Строй се!!-с глас нетърпящ възражение една санитарка с поглед на ядрена подводница ни заобиколи от всякаде,не разбрах как се клонира за миг или това е холографска техника на самия сънов режисьор но се поддадох на стадното чувство и бързо се строихме в две редици.

Влязоха двама стажанти-млади момчета които носеха йод и ножица,разрязаха ни по две ивици на гърба на тениските и ни намазаха през тях с йод.

Санитарката дръпна един голям шалтер на стената от който изхвърчаха много искри като от електрожен и ...изведнъж!!-започнаха да ни никнат крила...Явно обаче за да растат тия крила изсмукват организма защото коремчето ми/биро-водков дизайн/изчезна пред очите ми.....едно притеснение ме зачовърка....проверих!-там си е!!!

Строя видимо утесня а всеки от нас гледаше някак аеродинамично а стойката му беше като на делтапланер.Тя изключи шалтера!-Разре-дис!..разредихме се което не беше никак проста работа заради многобройните преплитания на крила/забелязах че ни липсват опашки,а от гледна точка на аеродинамиката опашката като балансьор плюс няколко елерона си е просто незаменима/понечих да вдигна ръка за да доложа за тази липса,но една от обкръжилите ни санитарки с дългата си показалка ме удари по вдигнатите два пръста,а погледа и вече беше като на Кракатау миг преди да изригне.

Уплаших се!ужасих се,заоглеждах се за някаква възможност за събуждане-Нее..!това явно не им беше първия сън,и ние не им бяхме първите жертви....прекръстих се наум,всички делтапланери гледаха жално и обречено/и аз гледах така но само да не предизвикам подозрения/.Забелязах близо до мен капак на някаква шахта явно водеща към друг сън.Нямаше да мога да го повдигна,щяха да ме разстрелят преди това,да ме обезкостят,да ме разглобят на атоми,на свободни електрони.......................................................................
................................................................................
.
............./продължението следва...сънуващия отиде до тоалетната/


=============================


Шахта?-обезателно води към нечий неиндентифициран сън,вероятно не по малко опасен и с ограничен брой опции за така жадуваното събуждане/

Дори и събуждане облят в ледено студена пот и чаршаф усукан като моряшко въже около врата е за предпочитане пред нечий сън пък дори и с осигурена роля на ангел/.

За миг с периферното зрение,подсилено с шесто чувство,осмо чувство и корен квадратен от двайсет и първо чувство-направих моментна снимка на ситуацията.-

Всички ангели бяхме строени в две редици,с бели цвички и червени шорти,крилата ни се допираха по един ненатрапващ се начин,за секунда се възхитих на перата по периферията на крилото-красота на Брюкселска дантела!

Не можех да погледна санитарките в очите,усещането че Медузата Горгона от предишния ми сън е тук в тиражирано копие на санитарка.....,пък и защо да гледаш очи които дори без да си видял ти се иска да извадиш.

Предпазителите на калашниците които носеха бяха свалени,но това е сън, а не неговата репетиция.

Чакаше се нещо,във въздуха висеше напрежение на нещо страшно което всеки миг щеше да се случи,молекулите потреперваха като рафт кристални чаши предчувствайки земетресение,атомите се бяха наежили,а електроните се завъртяха като обезумели!!!

Сега!!!!

В последната хилядна от мига отхвърлих идеята да създам смут като изненадам стоящия пред мен ангел с пръст в неочаквано от него място ,и се възползвам от бъркотията която неминуемо щяха да създадат крилата му с високата честота на паническите махове.

Първо нямаше да е колегиално,и второ не беше сигурно че ангелите във въпросния сън бяха окомплектовани с тази дупка,а може би ангелите още като конструктивен замисъл нямат тази опция.

Не можех да си губя времето в проверки,дори и върху себе си,всяко мърдане жестоко се наказваше от конвоя ,и два три ангела вече се гърчеха с дупка в тила.

Миг!!-единствен!!-съдбовен!!-с светкавично движение бръкнах с два пръста в контакта!!-волтовата дъга потече с вой по веригата докосващи се крила.

Ефекта беше поразителен-целия обем на катедралата се изпълни с крила,пера ,прах , падащи икони и свещници,някои колеги от първичния мах отскочиха чак до купола на катедралата ,удряйки се в камбаната дадоха и звуковия фон в който звука на отместващ се капак на шахта се загуби.

Падааааааам.............Айййййй...каква минавка!!!откъде да знам!-ми Да! аз този сън го сънувах миналия петък "Четиридесет хиляди левги под земята"и даже моя беше по обзаведен-тва сталагмити,тва сталагтити,тва сталагтони-въобще тук си личеше едно несериозно отношение,едно претупване.......пък аз ,дори за следобедна дрямка да иде реч,пак се отнасям така все едно ще спя дългия сън на Спящата Красавица/в конкретния случай-Красавец/.........

Летя надолу,да си го кажем-падам/добре че крила ми хартисаха от предния сън-мекото кацане е за предпочитане даже и на сън/...нагоре се издигат сънуващи които някак са се уредили с предстоящо събуждане,здраво стискат кирки а миньорските им лампи вече взимат- дават.

Въпреки високата скорост с която се разминаваме,обърсах два шамара на един изкачващ се и вече имам и кирка и каска с фенерче и манерка.Даже с изненада откривам че дори без да съм си го мислил съм се сдобил с ръчен часовник и порядъчно пълен портфейл,явно навиците на будния помагат и в съня.

Грижливо ги прибрах,защото така се прави...........................................................................
...............продължение може би ще следва ,но падайки и знаейки колко много има до тридесет и девет хилядната и деветстотин левга когато ще се наложи да използва крилата си/вече черни/,спящия реши да си подремне защото предчувстваше тежкия уморителен,пълен с копане и изненади сън/-МОЛЯ!НЕ ГО БУДЕТЕ!!-ХАПЕ!!!