За Любовта и за Живота




Любовта е образ на нашия живот:и тя ,и той са подчинени на едни и същи превратности и промени.

Младостта при тях е пълна с радости и надежди:човек е щастлив,че е млад,както е щастлив че обича.
Това тъй приятно състояние ни подтиква да желаем други блага ,и то по-трайни:не се задоволяваме да поддържаме съществуването си ,искаме да напредваме,търсим средства за преуспяване и за осигуряване на сполуката си;търсим покровителството на министри,стараем се да бъдем полезни на техните интереси
;не търпим да се домогва никой до това,до което се домогваме ние самите.
Това съревнование е спъвано от хиляди грижи и мъки,които изчезват ,щом изпитаме удоволствието да се видим установени: всички страсти са тогава задоволени и никой не предвижда ,че щастието му може да се прекрати.
Това блаженство е обаче рядко по-дълготрайно;то не запазва за продължително време ПРЕЛЕСТТА ДА БЪДЕ НОВО ;за да притежаваме това,което сме желали,ние не преставаме да желаем все още.СВИКВАМЕ С ВСИЧКО КОЕТО Е НАШЕ ;едни и същи блага не запазват своята стойност и не трогват всякога еднакво вкуса ни;меним се незабелязано,без да забележим промяната;това което сме получили,става част от самите нас;бихме страдали ужасно,ако го загубим,но не чувстваме вече удоволствие да го пазим;радостта ни не е вече жива и ние я търсим другаде,не там,дето толкова сме желали.
Това неволно непостоянство се дължи на времето,повлияло въпреки волята ни и върху любовта,и върху живота ни;времето заличава неусетно всеки ден нещо от младостта и радостта,унищожава най-съществените ни очарования;държането ни става по-сериозно,към страстта ни се прибавят разни интереси,любовта не се поддържа вече от само себе си,тя търси чужда помощ.
Това състояние на любовта означава упадъкът при една възраст,когато човек започва да вижда как любовта трябва да завърши;но никой няма силата да я завърши доброволно;и в залеза на любовта,както и при залеза на живота,никой не се решава да предвари разочарованията,които ще бъдат изпитани;живее се още за болките,а не за удоволствията.Ревнивостта,неверието,страхът да дотегнем или да бъдем изоставени са мъки,свързани със старостта на любовта,както болестите са свързани с дълготрайния живот
:човек вече не чувства ,че живее ,освен като почувства ,че е болен
;не чувства също,че е влюбен,освен като почувства всички мъки на любовта.
Човек излиза от сънното състояние на дълга привързаност само поради досада и мъка да се вижда всякога привързан;накрай,от всички немощи любовната немощ е най непоносимата.


Франсоа Ларошфуко