Никоя от сестрите ми /както и аз/ не иска да живее с майка, тоест ако/когато се наложи, ще ползваме гледачка. Не мелим почти никак, но след като връзката е изгубена, съм благодарна, че поне биха участвали. Предложих преди време да й плащаме квартира в населено място, където може да си намери работа, но тя се ослуша, повися към безработните, после а-ха да си уреди пенсията, и така си остана. Виж как планираме да си измием ръцете по тоя ни ангажимент с пари, а за възрастните е важно да се чувстват обичани и обгрижени, с близки хора наоколо.

Обикновено в такива разговори ме упрекват, че съм несправедлива и безчуствена, какво ви става бе хора, още никой не ми се е скарал, че трябва да простя? Направо е съмнително.

Можехме да бъдем чудесна дружина, пет близки жени, с общи празници, общи вечери, често си го представям. Сега децата ни на улицата няма да се познаят. Ама каквото-такова...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите