Пиша към теб, дано видят останалите, че ако пиша повече, ще се навия и доядосам, а в момента не ми е приоритет да се занимавам.

Майка ми не е болна и ако я видиш да се движи в гръб, ще й дадеш двойно по-малко години. След няколко продажби на имоти и доста мързел безработен междувременен /без разходи или пък помощ към някое от четирите си деца, понеже сме вече пораснали/ се навря да живее на село, от което няма удобен транспорт, за да работи където и било наоколо. Не й стига време за пенсия и сега със "срам не срам, нямам на кого да разчитам" ни иска пари всеки месец. Не искам да я издържам, имам си мое дете. Заслужила е да мисля за равностойност и сметки, понеже откак се помня поставя нещата така. "Аз съм ви родила, само вас имам, на кого другиго да разчитам." Това е меката версия, просто общият смисъл. В момента лично за мен да й пращам пари е по-скоро досадно, защото не са много, с тях някак отлагам истинския разговор. Тя в бъдеще ще се разболее, разходите й ще станат повече, а имайки вече истинска причина да страда и да роптае, ще ме/ни побърка. Тренирам ситуации в някакъв опит да съм подготвена. Както и да подготвя нея докъде точно може да разчита на мен, защото да я поема изцяло не искам.


Благодаря за мненията, не ви пренебрегвам, само гледам да не кипя излишно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите