Наскоро ми се се случи на един българин тук с който и колеги бяхме преди за кой ли Н-ти път да му звъня на телефона и да не ми вдига,да ми затваря отсреща..както и да не ме търси обратно изобщо.
Нито с смс,нито с позвъняване.
Иначе като се видим усмивки,мазни думи и любов.
Изтрих му номера от телефона в яда си.
Като се видяхме..имаше наглостта да ми заяви,че два пъти ми бил звънял след това..ама не съм му вдигнал.
Бях на секундата да го почна.Толкова е тъп,ами нали щях да видя в историята че си ми звънял..
И има наглостта да ме лъже в очите.
А неговите никакви и никога позвънявания наобратно и по принцип винаги?
Иначе телефона му е все в ръцете.
Както иска..ама господ връща.
Ще му го върне точно по този начин.
Казаха ми,той си бил такъв.
Ами аз да свиквам със макашко държание насреща ли?
Последните ни срещи преминаха хладно,нс общо парти.Което те иначе организираха.
Жена му е по-точната,ама когато иска и тя.И когато е на кеф.
Във всеки случай никой в живота не е застрахован от нищо.И е добре да се държи човешки с другите.
Понеже човек до човек стига.
Може утре живота да му спасиш.
Аз обаче вече имам сериозни резерви към доста хора.Дали да не си извърна погледа на другаде,или да ги прескоча и продължа дори и да са в крайна нужда?
Знам че вътрешното ми чуство никога няма да позволи да се покажа като такъв лайнар.
Твърде дълго съм се държал човешки по принцип с хора които изобщо явно не са го заслужавали.Много хора взимат добротата ми за даденост.
А никой и нищо не трябва да бъдат взимани за даденост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите