Кой знае с какъв тон си им отговорил!
Оказали се хората сами, мързяло ги да ходят на майната си, сетили се, че може пък и вие да сте си у вас сами, що да не се съберете? Ма не, той лордът искал бил по-рано да му се помолят, покана да напечатат, не се усещаш ми се струва хич. Съвсем естественото най-нормално нещо е ако съм запланувала пътуване и се откажа, да се обадя на някого. И ако някой мой познат така увисне, не би ми хрумнало, че съм му някаква "последна спирка". Обади се колега, хартисал по центъра, на връх Нова година, може би към два след полунощ. Дали съм си вкъщи, не му се прибира до тях, че далече, ми казах му да, бях си вкъщи, оная година и с майка ми даже, попитах я само дали не й се спи и кво толкова, идвай. Отблъснал си хората, пък после що не се обаждат. Да имаш самочувствие и да се мислиш за много важен са две различни неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите