Хлапе съм...Много малко. Ужасно е да ядеш. Но ако не ядеш няма да имаш сили да избягаш от дядо Топбалан. Ей го там с торбата. Трябва да изям тези залци и лъжици. За мама, татко, баба, сестричката ми...Гадост! Включва се вуйчо ми- издънката на фамилията, отпуска от военното училище(вкаран там да се дисциплинира). Вуйчо е интересен. Ходихме да го гледаме как скача с парашут май вчера...И той започва да реди войници- първи залък е командира. После идват други. И оловният войник е там. И малкото войниче. И ако изям всичко, отиваме в зоологическата градина...
В ранният пуберитет обаче храната е вкусна. При това много.
При баба и дядо в Русе. Там е вкусен бобът, баницата, доматите, гроздето. Сама си правя чушки пълнени със сирене и нагъвам. Там беше първото ми закръгляне. Вече никой не ме нарича щиглец или клечка и Боже Господи...Имам очертано дупе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите