|
Тема |
Re: Вкусът на детството.. [re: ShokoLaDa] |
|
Автор |
saksun (непозната) |
|
Публикувано | 22.07.16 11:17 |
|
|
Домашният уют, събирането на семейството около масата, празниците, които посрещахме винаги заедно, са поставили ясен отпечатък в съзнанието ми.
И при теб е било същото, а и при моите съученици, и при съседските деца. Сещам се как майките и бабите ни се провикваха от балконите, докато играехме навън, че вечерята или обедът са готови. Сега ми липсват тези ведри гласове, които огласяха квартала ни.
Имаше деца, които сутрин идваха да си играем около блока, въоръжени с филии, намазани с масло, сирене и лютеница. И пак кънтяха гласовете на майките, които питаха рожбите си дали са изяли закуската си. Тогава се случваше всички да извикаме, че да, Гошко се е справил успешно със сутрешната или следобедна дажба. И игрите продължаваха.
Сега е доста по-различно. Учениците носят пакети с картофен чипс, зрънчо, а по-големите - и кенове бира, които използват в голямото междучасие.
Да, времената са други. Технологиите са превзели и достатъчно улеснили ежедневието ни. Храна се поръчва онлайн. Заведенията за бързо хранене и ресторантите са пълни с хора. Децата са по-информирани и дейни от нас, когато сме били на техните години.
Ала аз си спомням с носталгия дните на моето детство. Не защото съм била с години по-млада и животът тепърва е започвал, а понеже имаше нещо топло, спокойно и същевременно много радостно и буйно в тях.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
|
| |
|
|
|