Аз мн.-мн. от тези работи (психо-драмите) не разбирам. Какво всъщност е обсесия? Обсебеност ли? (думите са не само близки по звучене, виж само колко пъти е написала «мене» в стихотворението си.

От стихове - също кой знае колко не отбирам, но мисля, че това е наситено най вече с болка, копнеж и немалко нега, но преди всичко със загатната готовност да ти ги даряват. Как се даряват копнеж и нега ли? Това е за др. тема.

Що се отнася до обсебващата любов и за обсебваниете от любов…

Истинската любов (страстната обсебеност към друг човек, а не осмислената и окАта, целомъдрена обич) обаче винаги е, ако не тъжна или меланхолична, то поне - разкъсвана от съмнения, страхове и безпокойство. С повече въображение или свобода на изказа - това значи, че или някой ни прави своеобразно нещастни (поробвайки сърцето и открадвайки част от безсмъртната ни душа) или ние причиняваме това другимо.
В крайна сметка мисля, че желанието да направиш другия своеобрзно нещастен (открадвайки едно сърце;) е вътрешно присъщо на всеки. Разбира се обикновено нашето собствено сърце вече е откраднато и ние посягаме към чуждото повече като защитна реакция, макар че теоретично е възможно всичко да се случва едновременно.

Т.е. морякът-удавник, и нимфата;
дървосекачът и дриадата;
каубоят и падналото цвете
се заглеждат,
а онези обръгнали на какво ли не разбойници – чувствата,
дебнещи като котки, любопитни като млади вълци,
тайно се промъкват през пролуката на нарочно оставените полупритворени прозорци на душите.

А замрежените ресници като черна дантела потрепват сякаш от полъха на демонични криле. И се опитват да ни подскажат защо солта е най-скъпото и колкото и да е парадоксално или оксиморонично, най-мъчителното и сладко нещо в живота…..

:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nerv на 11.07.16 11:53.