Иначе това, което казваш - ами щом е стояло изкуствено и пренавито, те разбирам. Но не може ли да е същото и просто да е искрено? Нямаше ли да те радва?


Ще отговоря само като за себе си. Не твърдя, че съм права и не очаквам другите да реагират по същия начин.

Страхувам се от хора, които са винаги съгласни с мен. Това ме натоварва с отговорността за всичко. Аз да кажа, аз да избера, аз да реша. Има ли конфликт някакъв или драма между майка ми и сестрите, една през друга ми звънят да се изкажа и реша проблема. Отучила съм ги с времето, но още се случва и си ми тежи. Ако един мъж е съгласен за всичко с мен и изпълнява съвсем всичко, което ми се прище, ще гледам на него като на кученце, послушно търчащо до мен. Без мнение, без мислене, дай там да се оправя жената, мен ни мъ чакайти... Всеотдайността я разбирам, и сигурно ще й се радвам, но както кажа аз мъц и той да търчи, ще ме подплаши твърде. Ще ми изглежда като безволево същество. Обратното /като с приятелката ти/ обаче е вероятно да е успешно - мъжът да води, а жената да слуша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите