Изключва ли тази вътрешна потребност самият обект?

Определено аз лично съм се чувствала изключена в подобни отношения, затова така го написах. Тича, хвърчи, просто защото там има жена, ихаааа, хвалби насам-натам, тя златната, ТОЙ какво имал, моята, моята, моята, ужасно е. В един момент си казваш - майко, взеха ме за циркаджийка да запълвам време. Два пъти така и може да съм пристрастна. Хубаво е да е готов някой за теб на всичко, но има и лоша страна - започва да личи, че му е на него по-нужно да се държи за теб, отколкото да е насреща ти да се държиш за него. Може би не изключва обекта, все пак симпатия някаква трябва да има, за да е някой с теб, но смятам, че не е истинско. И двамата такива си направиха деца с първите жени след мен и пак са сами. И другите жени са разбрали каквото надуших аз. Звучи жестоко, ама така се усеща. Че не е заради теб цялата работа, а заради тях. Мисля си, че приятелката ти може да си остане с някой от любимите за цял живот, да му е предана и вярна и да го носи на ръце и той да е щастлив с нея, и в един прекрасен момент тя да се влюби наистина, да разбере какво всъщност е пропускала през цялото време и да развали всичко.


Естествено, може да си е такава самоотвержена и всеотдайна жената, но за мен не изглежда добре. Не може целият живот да ти виси на един само човек. Ужасно е да се живее без любов когато имаш нужда от нея, но да нямаш друг смисъл никакъв и да забравяш всичко останало в мига, в който намериш обект да затрепкаш, не е нормално.

Аааа, освен това... за нея ми се вижда опасно чак толкова да се посвещава. Ще попадне на някой побойник тъп и пак ще му търчи по гъза, за да доказва колко е добра и идеална. Извинявай, ако я обиждам така, просто смятам, че точно такива жени си патят най-много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите