Просто намеквам, че и това вечно да продължаваш и нищо да не те пречупва, тр да си има разумните граници. Докато още вярвам, как ще се пречупя? Докато още обичам?

Иначе ти ми звучиш наистина като да имаш нещо хубаво и да те обхващат страховете и съмненията по стар навик на негативно очакване. Човек живее тук и сега и ако ти носи щастие, какво е това развитие от щастие нагоре, което е толкова важно, че си готова да се откажеш от това щастие? Защо да оставиш това, което имаш заради нещо, което нямаш?

А иначе единият като дърпа нещата и другият бива дърпан. Ако спреш да дърпаш толкова, може пък той да почне. Нали знаеш за принципа на термодинамиката хаха или какво беше - всяка една сила има равна по големина и противоположна по посока. Ти, дърпайки, създаваш противоположна сила... А и изземаш функцията на дърпащия. Но реално погледнато - няма значение кой дърпа конците, въпросът е и двамата да сте щастливи.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!