Права си,не мога да очаквам приятелско отношение ,но и без капчица уважение към мен..няма как да стане.
Повярвай ми,не изисквах много.
Просто един колега и отношение.
Но там където започват парите и бизнес-сметките,свършва човечността.
После колкото и да се опитват да замажат нещата,не ми минават тия.
Няма как да вярвам на празни думи и изсмукани измислици.
Понеже моя гръб се товари.
Да започнем оттам-работата не е казарма,не съм задължен да гния там..като на границата навремето..за една заплата без нищо отгоре.
Когато се налага да върша работа за трима.
Понеже си знаех..че почна ли да оставям ,да не се справям..и ще бъда привикан от наглеците.
Никога не го и направих.
Но..колегата го направи.
Той започна да зарязва и да се бави вечер и да не се оправя..и беше привикан.
Какъвто ужас изживях с тия,границата и службата изглеждат като детско филмче..пред този филм на ужасите.
Всеки си има праг на търпимост.
Те ако са се надявали,че имаме безгранично търпение..ами просто да се благодарят..че не ги е потрошил някой като мен.
Просто свещ трябва да идат да си запалят..че въпреки животните които са..съм и сме били хора.
Понеже лично аз съм виждал,как мой бивш колега вкара два яки шамара на бивша шефка.
И си тръгна на момента.
Той сам си тръгна.
:-(
Незнам..трябва да са безкрайно големи фантазьори тия,да си мислят че могат вечно безнаказано да яздат всички за дребни.
Аз лично поне никога такъв обем работа,не бих вършил занапред..за едната заплата.
Пиставям им директно условие-ако толкова съм ви мил и искате да ме задържите-
Или поне заплата и половина със помощ от колеги..или твърд колега всеки ден..ако ще е за една заплата.
Аз не мисля изобщо да се връщам там.
Но ако много запреритат...директно си казвам цената.
Сори...обаче баламурника отдавна умря!
Може и да им изглеждам прекалено нагъл..но и те са били прекалено нагли с мен.
Най-добре за всички ще е..да се разделим.
И щр взема да направя както нашите стари на заставата направиха-отидоха,и разказаха в отряда..за всичките мизерии и далавери на командира и фатмака в отряда.
И ги уволниха дисциплинарно после.
Голямо густо беше да псуваме вече като цивилен командира.
Направо се пръскаше от яд.
Всичкото лошо в живота е от липсата на уважение и признания за усилията.
В моя случай...не сме в казармата..да се мине с едно потупване по рамото.
Ако реално искам да им направя мизерия,ще ги осъдя..да ми изплатят всичко с лихвите..в периода в който.можеха да плащат за колега,но не го правиха.
Понеже ..не аз вкарах фирмата 20 милиона на минус.
И скриха оборота..и взеха да мишкуват за всичко.
На заставата,такива мишки..ядяха бой с одеало отгоре..и всеки риташе където свари.
Понеже имахме морал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите