Весели празници.
Прав си за светлината и мрака.
Твърде дълго живях в мрак.
Време е даси върна живота и душата си обратно.
Време е наистина да обърна гръб на мизериите,на лошите хора,колеги,работодатели.
Време е да заживея моя живот.
Твърде дълго правих компромис със себе си.
Макар и да беше в името на семейството жертвата ми.
Наскоро рекох на колегите...няма как ще се разделяме.
Макар и да искам да работя,не ми дават шанс да работя нормално с колеги и без болки.
Нищо..тъкмо ще останат които (заслужават) шефовете ми.
Гледаха ме като треснати.
И норвежците и чужденците колеги.
И знаете ли кое ще е най-ободряващото и хубавото-че няма да имат вече кой да им е виновен.
На кого да пишат писмени предупреждения изсмукани от задниците си за пълни глупости.
Тогава..всеки ще задлужава всеки на това работно място.
Понеже аз имам морал,който не е за тук.
Не пасвам тук.
Не съм подмазвач и нагаждач.
Направо ти казвам..ме гледаха все едно гледат Брейвик.
Истината..боли.
Но е необходима.
Който обича болката и да го чу..т без вазелин..има много път до кръстс и Голгота.
Едва ли някога през живота си бяха чували нещо подобно.
Това ми бяха буквалните думи към няколко от колегите по кухня.
Тъкмо..ще бъдат като skapt for hverandre...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите