Веднъж едно гадже беше дошло в нас и нещо ми се ядоса. Точно в този момент за зла участ котаракът ми се оказа на пътя му. Онзи го хвана и го метна! Всичко стана за секунди! Слава Богу котака се отърва само с уплах и на момента избяга от стаята! А пък господина на момента го изхвърлих! Същата е реакцията ми към който и да било човек, опитал се волно или неволно по някакъв начин да притесни или нарани детето ми! Просто не мисля какво правя, всичко е инстинкт! Да защитиш съществата, които са по-малки и които обичаш! Както се казва - с голи ръце в огъня се хвърлям за тях! Просто го правя, дори не го осъзнавам. Като отмине, чак тогава отчитам каква е била опасността за мен. Но не ми пука! Ако се наложи пак ще го направя! Аз бременна в 9-тия застанах с корема срещу един простак с камък в ръка, за да предпазя куче! Та кой ще ме спре да предпазя близките си! Нека пукна, все ми е едно! Но никой, независимо колко е силен или мускулест, или въоръжен няма с пръст да пипне любимите ми същества! Буквално се превръщам в майка-котка, гонеща куче! Нямам страх, нямам задръжки! Настръхнали са ми всичките косми и съм минала в боен режим! Не ми пука, че кучето е 5 пъти по-голямо от мен! На живот или смърт, аз съм тук и се боря! Това еее!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите