Оооооо... Нерв ме вдъхнови, обаче току-що разбрах, че хит.бг го няма вече. Аха да ви пусна сборище стихчета и край. Колко съм разочарована... това ми беше личното постижение с ХТМЛ, самичка си писах там всичко... Много тъпо от моя страна, нямах идея, че ще спира да работи. Пф-пф...
Като за ситуацията - Прощално:
Несъмнено била съм неискрена
във деня, в който лудо те търсих.
В който исках от теб да откъсна
всичко твое - и нежно, и силно.
Заблуждавайки твоите длани,
може би топъл дъх ги е галил
във дена, в който лудо те търсих -
свойте обич и страх насъбрала.
И раздадена цяла, разпръсната,
се събирах - за обич готова.
Несъмнено била съм най-късната,
най-неискрена твоя изгора...
Болка сплетох от ранни кокичета,
радост търсих и в теб я намерих.
Но запомних всички твои момичета,
със които нощта си споделял.
Ненадейна, обичаща, бяла,
ненамерила тебе и себе си,
аз приемам такава раздяла.
Просто няма какво да разделяме.
- - - -
И понеже си намерих папката, оставям едно, което ми се върза много точно за момента. Написано в час по процеси, 89-та.
За поезия нямаме време.
Да се влюбваме истински? Можем!
Но от бързане и от проблеми
се разминаваме нервни, тревожни.
Нежност търсим в трънливия делник,
вечно грижи в очите ни светят,
а край нас се плетат тънки, леки
неразбраните чужди пътеки.
Любовта ни се вмъква сънлива
в промеждутък от сетна умора.
Чак тогава намираме сили
да си кажем, че все пак сме хора.
- - - -
Май не съм внимавала особено в час.
|