|
Тема |
Re: Свежа тема [re: Ludo2] |
|
Автор |
osvoboden pich (ей такъв един) |
|
Публикувано | 25.09.15 18:05 |
|
|
Къртят мивката и двата случая... умрях си да се хиля
Преди време, когато бях на предната работа и взимах големите пачки имах огромно... ама не - колосално естествено непокрито самочувствие - че едва ли не ние в тази работа сме най-добрите в бранша... така ама около 2000 г. напуснах и отидох в печаницата на брат ми. Разочарованието и шокът бяха големи - че аз всъщност нищо не знаех... Брат ми виеше по мен като вълк, аз виех като куче срещу му. Докато се вкарам в ред минаха 4-5 години и проблемът беше решен вече - можех всичко... аз съм доста пробивен и нищо не ме спира, когато касае професията ми, която ми е като хоби... и е супер приятна... Пък и съм наследствен полиграфист. Сега съм пушка ама и сега за жалост се случват грешки. Наясно съм, че винаги има по-добри от мен и по-малко добри от мен и вече не гоня нищо и не си давам зор за нищо - освен за спешни поръчки... това посмъкна стреса доста.
|
| |
|
|
|