от началните класове не помня нито 1 тържество, нито 1 празник
имах учителка, която изпадаше в ярост от няма и нищо
заведоха ни на някакви имунизации
казах - другарко, страх ме е
и като ми избърса 1 шамар хахаха така ми се поду бузата,
че се прибрах със затворено око след училище
и родителите ми направо...
иначе бе добра като преподавател
но вечно бяхме в състояние "шок и ужас"
и трябваше да сме като малки роботи,
за да има мир хехе
1 път закъснях за училище, бях във втори клас,
влязох и ревнах, че съм закъсняла,
тя ме изгони в коридора
в края на всяка година, освен свидетелство за отличие,
получавах и книга, надписана от нея
и си спомням как вървях към къщи с радост за книгата
и с облекчение, че е свършила учебната година
книгата помня, тържеството - не
след години, работих за 5г. в същото училище
и моята първа учителка - вече колежка, ми обясняваше,
как никога в живота си не е удряла ученик
с усмивка й разказах моите спомени от началните класове
но явно и в къщи си е била такава
веднъж в изблик на ярост докато чистела,
хванала сина си и го хвърлила
той паднал върху вилица, която бяха извадили докторите после
като цяло това са ми спомените - не особено красиви за днешния ден
радостното е, че сега нещата не стоят така
децата са весели и спокойни