Скъпо платените професионалисти зависят от мизерните левчета на децата си тогава когато станат на по 70-80 години. Тогава те нямат толкова много поръчки.

На фона на 200те лева които баща ми плащаше за адска работа в адски условия за период от повече от 45 дни време и част от които той си вземаше обратно и аз карах на един стар настолен компютър сегашните 450 лева всеки месец, а не един-два пъти в годината по 200 лева ми се виждат като огромна заплата. Ако е за въпрос преди да започна работа ние с баща ми карахме само на неговата пенсия от 167 лева колкото беше тогава и този период наистина си беше мизерен отвсякъде. Това е мизерия под 200 лева на месец, а с 450 лева плюс 180 лева пенсия на баща ми вече положението е съвсем различно.

Те и циганките които ми задоволяват пишката долу на Централна гара изкарват по 3000 лева на месец, но първо живеят в коптори и второ нямат никакви валутни запаси. А в момента моят валутен запас е еквивалентен на около 23 000 долара.

И нещо много важно! От тези около 23 000 долара докато майка ми не изпрати втори път още два пъти по толкова пари нищо няма да се пипа, нищо няма да се харчи!

Въобще свикнете че аз съм умен и че аз имам, но не давам даже и на най-близките си, а ти с тази заплатка от 600 лева която вземаш никога не можеш да събереш 23 000 долара, а да купиш апартамент в къща като моята в Бояна и да налееш в него 30 000 долара само за ремонт и обзавеждане просто не можеш и да сънуваш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите