|
Без малко да те пропусна!
Аз никога в живота си не съм ползвала връзки за работа и вероятно затова не разбирам чакането за уреждане и оплакванията от липса на късмет. Човек може да живее достатъчно добре, ако се движи спрямо обстоятелствата. Обстоятелствата няма начин да ни обгрижват така, че да изпълняват личните ни предпочитания. Значи ще се нагаждаме и ако много държим да работим точно пък конкретното нещо, за което сме учили, ще си вадим парите за хляба с каквото може в момента и пак ще направим онова, което ни влече, ама сами. Без чакането друг да ни даде шанс за развитие по компетентност. Таксиметровите шофьори според мен напълно доброволно си остават с тая професия. Излизаш, изкарваш, прибираш се. Къде ти да доказваш какъв си специалист или да носиш отговорност за каквото и да било. Някои от тях обаче си имат фирми и таксиджийството им е наистина временно, защото реално си действат по собствените си планове. Моя бивша колежка гледа деца и едновременно е постоянно ангажирана с проекти. На 60 години е. Поддържа си познанствата и средата, занимава се с това, което най-добре умее и не се оплаква от начина си на живот. Би могла и само по специалността си да работи, но с детенцето си почива и умишлено не се ангажира твърде. Фирмата беше строителна и фалира преди шест години. Е, всички се бяхме устроили и какво от това, случва се нещо и положението се променя. Сега половината колеги са в чужбина, останалите работим сами, та пушек се вдига, а няколко са се забили в къщи нещастни и неоценени, щото видиш ли, без късмет. Всичко е до избор. Или реагираш и се спасяваш, или не.
|
Re: Да. [re: impulce]
(mellow)
Re: Да.