Засега на Шипке все спокойно. Ако не друго, поне ще бъдат най-чистите улични котета в квартала.
Всички котки не обичат водата. Имахме само една сбъркана, направо нещо си беше увредена тая котка. Женска. Когато синковецът беше бебе и го къпехме всяка вечер в коритце, после, ако оставим вратата на банята отворена, котарачката се промъкваше, влизаше в коритото с вода и започваше да прави тегели по дължина от единия край до другия. Ходи бавно на четири лапи, над водата стърчат само мустаки, нос, примижали очи и навирени уши, а на педя зад тази карикатура на котешко блаженство, вирната вертикално опашка, като перископ. И така напред-назад, напред-назад, докато водата съвсем изстине, после много грациозно излизаше от коритото, досущ Нефертити, отръскваше си прецизно козината на плочките в банята и с лека стъпка към килима в хола, седне в центъра и се ближе.
Наблюдавахме я много тайно, защото още в началото открихме, че е ужасно срамежлива. Забележи ли, че някой я гледа, докато си взема вечерната вана, изскачаше панически от водата и с бяг се завираше под канапето в хола, на неприкосновеното си място. Естествено, като оставя ручеи и локви вода по трасето.
|