Накратко: Основната причина човек да се нуждае от повече, умерено, по-малко или изобщо да кара без месо е дължината на храносмилателния тракт. Колкото е по-къс, то толкова е по-силна зависимостта от приемането на месо. Подобно както е при кучетата: храносмилателния тракт варира между два и седем процента от обшата маса и едните можеш да храниш буквално като прасенца, докато други гледат само тъжно и с неразбиране как могат да се ядат подобни тревни безсмислици, просто защото няма къде из храносмилателния си тракт да генерират пълчищата бактерии необходими за разлагането на растителната храна.
Тоест е разбираемо ако някой е снаряжен с апендикс като на кон да иска да кара на боб и салата. И пак е разбираемо ако му извадят апендикса да започне да хапва и месо.
Второ винаги ме е изумявало, когато вегетарианците започнат да говорят уж за месо, практически не споменават протеините ами започват да описват действието на мазнините. Все едно ако заговоря за растителна храна да започна да описвам какво може да направи с организма олиото.
И трето, болшинството от отровите с органичен произход се синтезират от флората и практически няма растения без токсини, дори и сред лековитите билки.