|
Добро утро!
Мислех да напусна темата, ама ти с няколко думи ме върна в нея, защото събуди интереса ми отново.
Не отричам нищо, просто не приемам всичко. За кое познание говорим - за материалното или духовното? Материалното е ясно, има го, а нима ти имаш духовно познание или аз, или който и да е? И от къде? Може ли пример за мъдрост или мъдрец?
Нима можеш да имаш мъдростите на един монах, или на един бедняк, или на един мултимилионер? И как ги имаш, като не това е бил твоя живот? Как можеш да имаш сходно мислене с някой, като не сте имали сходен живот? Нима монаха в манастира се е срещал със злобата, агресията, лицемерието, манипулацията и е трябвало да живее сред тях? Лесно е някой да се отдели и да започне да философства, но колко от нещата са наистина приложими в живия социален живот? За мен мъдростите не са просто думички, красиви фрази, а начин как да не бъде човек претопен от обкръжаващата го негативна среда, как да запази доброто и човещината си, а те са във всеки..има ги.
Израза на всяко познание е в действието, иначе защо ти е? Да си мислим колко сме добри, знаещи и можещи, ама само ние да си го знаем?
Колко от нас могат наистина да приемат различното, без да го съдят, нападат и търсят от къде е и защо е? А се правят на широко скроени, защото някъде са прочели, че мъдростта е такава. За това и дядо Добри и отец Иван и всички други които помагат безкористно не могат да се приемат, а се търси защо са такива, а те просто са различни...искат и действат и резултата е факт. Научих се това, което аз нямам или не мога, да му се възхищавам, а не да завиждам, защото знам, че ако поискам мога да го постигна и да го имам, от мен зависи, но нямам волята и не съм готова да платя цената му /не материалната/, а другите са го направили, защо да не им се възхищавам? Заслужават го!
Много може да се говори по темата, но едва ли е нужно. Всеки има своите истини, своите гледни точки, своите начини и своите нагласи и единственото важно и ценно е да не нараняваш, да не пречиш и да не обиждаш себеподобните си. Поне за мен.
Доскоро не вярвах, че съществува човек, с който да се разбираме от половин дума, е има, факт! И там комуникацията е уникално лесна, защото не се обяснявам, не съм следена, и не търсят под вола теле, а и не ми се казва какво мога и какво не мога..каква съм, и какво трябва да пиша...свобода в общуването и всеки уважава другата гледна точка...дори да има и различия.
Отплеснах се, сори! Споделих своето виждане за мъдрост и духовност, но не отричам чуждото, ако е различно.
|
Re: просто си говорим [re: Luchezara]
Re: просто си говорим