И както всички останали науки не е редно всеки да започва да открива топлата вода, а да се възползва от хилядолетните познания и опит преди него. Не виждам, какво против това имаш?
-------------------------------------
Провокираш ме.
Разбира се, че имам против. Духовността не е нещо насадено, не е нещо взаимствано, не са и красиви думички. Това е Пътя на човек, който изминава. Колкото и да се копират разни изрази на Дънов, или на Кастанеда или на който и да е, не трябва да се забравя, че това са неговите прозрения за живота, а дали сам е достигнал до тях или са взаимствани е отделен въпрос. Човек не може да копира духовно, той може да направи своя избор, как да живее и с какви хора и на база на това, се изгражда и личността..начина на поведение и всичко останало.
Нали не смяташ, че като прочетеш няколко книги или изслушаш няколко свещеници и вече си духовна личност, която да бъде и духовен съветник? Мъдростта от вековете...коя мъдрост? Претопяване в клишета? Човек сам осъзнава мъдростите, насадените или чуждите могат само да помогнат да разбере своите, но не и да бъдат негови.
Съжалявам за усилията ти, казах ти, различни гледни точки. Не обичам масовките и идеализацията. От всеки взимам това, което ми харесва и което си го припознавам като мое или близко до мен, но съм далеч от копи-пейст......просто съм си индивидуалист.
А сега вече наистина лекичка, че утре съм на работа, а ми е кошмар ставането сутрин...: ))
ПП и последно...не прочетеното, а действията и постъпките показват духовното израстване на човек. Давам пример - дядо Добри. Обикновен, беден и немощен старец, на който лично аз му се възхищавам безгранично. Защо ли?
|