Втората част отделно от материалната. Общувала съм с доста свещеници (по-малко отколкото съм искала, защото мога да ги слушам безкрайно). Добрите, качествените, истинските от тях са безценни. Правилно е човек да избира учителите си. Какво остава за духовните водачи. Словото божие е като бисери, които се отронват и сипят навсякъде. Но не е лесно да се говори винаги правилно, знанието на хората не достига. Затова ние сме жадни за думите на свещениците, но те ги мерят и пестят, защото осъзнават колко е трудна материята и пътя, който сами те имат да извървят. И все пак успяваме да чуем истински думи. Прекарваме ги през себе си, през собствения си филтър или просто ги запомняме, за да разсъждаваме върху тях, когато имаме достатъчно знание.

Страхът е дълга тема. И многолика. Може би страхът е като някоя от стихиите: когато е овладяна - е полезна, а ако я оставиш извън контрол, руши всичко.
Но страхът освен всичко друго е и емоция. А емоциите имат качеството да привличат към себе си това, което материализираш с тях. Затова е казано, че на човек ще му се случи онова, от което се страхува. Оттук мъдреците са стигнали до извода, че щом привличаме това, от което се страхуваме, то тогава трябва да се страхуваме от Бога. Така ще сме в безопасност и на най-доброто място. Затова и в Библията пише: "Началото на мъдростта е страхът Господен."
Освен това дори и да заложи само на любовта, човек пак ще сгреши, защото не е редно любовта (в най-общ план) да е самоцел. Бог стои по-високо от любовта. Затова каквото и да направим, най-вероятно твърде скоро ще сгрешим (в духните си практики и познания). Поради тази причина, а поради много други "Началото на мъдростта е страхът Господен". По-добре като дете да имаш респект и да се страхуваш от родителите си, отколкото от престъпниците на улицата.

Разбира се, мярката е една от най-добрите философии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 25.12.14 23:47.