Раджни́ш Ча́ндра Мо́хан Джаин (на хинди: चन्द्र मोहन रजनीश), (също Бхагаван Шри Раджниш или Ошо) (11 декември 1931 - 19 януари 1990) е известен и приеман нееднозначно съвременен духовен учител и философ, живял в Индия и САЩ, основател на спорното духовно и философско движение "Ошо-Раджниш".
Съдържание [скриване]
1 Детство и пробуждане
2 В САЩ
3 Учение
4 "Десетте заповеди" на Ошо
5 Запис от проведена беседа в ашрама в Пуна
6 Книги в България
7 Източници
8 Изследвания
Детство и пробуждане[редактиране | edit source]
Ошо е роден с името Раджниш Чандра Мохан Джаин на 11 декември 1931 г. в Кучвада, малко село в щата Мадхя Прадеш, Индия. Астролог предрича, че е възможно да умре преди да навърши седем години. Родителите му джайнисти го изпращат да живее с баба си и дядо си по майчина линия до края на седмата му годишнина. Под влияние на баба си той расте без ограничения, забрани и образование. По-късно, известен вече под името Ошо, той заявява, че именно това е правилният метод за отглеждане на деца — принудителното образование и възпитаване по дадени стереотипи в тази възраст оказва неблагоприятно влияние върху развитието на личността и достойнството ̀. На 7-годишна възраст той се връща при родителите си, където по това време вече живеят баба му и дядо му по бащина линия.
На 21 март 1953 година, на 21-годишна възраст, Раджниш получава просветление. През 60-те работи като професор по философия в Университета в Джабалпур, Мадхя Прадеш.
В САЩ[редактиране | edit source]
Страдащ от диабет и болки в гърба през 1981 Раджниш заминава за САЩ в търсене на по-добри медицински грижи, а също, според слуховете, да избяга от данъчни проблеми в Индия. Пребиваването на Ошо в САЩ, създаването на ашрама Раджнишпурам в Орегон и перипетиите на него и учениците му с американските власти са подробно и интересно описани от Ма Прем Шуньо в книгата ѝ „Моите диамантени дни с Ошо“.
Учение[редактиране | edit source]
Учението на Ошо се корени в Хинду Адвайта веданта, която приема, че всяка реалност произтича от една единствена божествена същност. В тази мистична онтология, човешкото усещане за разделеност, дуалност и преходност се приемат за илюзии произведени от ума. Дуалистичното и преходно качество на света са един танц, една външна игра на космическото съзнание. В този танц, всяко нещо, всяко случване е свещено; има своя собствена стойност и носи своята цел само по себе си.
Беседите на Ошо не се провеждат в суха, академична обстановка, а примесени с шеги и вицове, поднесени с ораторско майсторство, което пленява много хора. Неговото учение не е статично, а променя своята насоченост с времето. Той с радост ползва парадокси и противоречия, които затрудняват представянето на труда му в съкратена форма. С компетентност във всички Източни религиозни традиции, в своето учение Ошо говори на широко и за многообразна част от Западните религиозни влияния. Макар че Ошо е отхвърлял всички религии като ненужни и ограничаващи човешкото съзнание, той е смятал, че съществува божествено присъствие в природата, и навсякъде около нас.
"Десетте заповеди" на Ошо[редактиране | edit source]
В началото, все още известен като Ачария Раджнеш, кореспондент пита Ошо кои са неговите "Десет заповеди". В писмо той отговаря, че това е труден въпрос, защото той е против всякакви заповеди, но "просто на шега" се съгласява да посочи следните:

“
Никога не се подчинявай на никакви заповеди, освен ако те не произхождат от дълбините ти.
Няма друг Бог, освен самият живот сам по себе си.
Истината е вътре в теб, не я търси никъде другаде.
Любовта е молитва.
Да станеш "Нищо" е врата към истината. Самото Нищо е целта, средството и постижението.
Животът е сега и тук.
Живей будно.
Не плувай — носи се по течението.
Умирай във всеки момент, за да можеш да бъдеш нов във всеки момент.
Не търси. Това, което е, е. Спри и виж.
”

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!