Да..и аз съм го правил на 45 оборота и пр..
Като проблясък от едно старо време е.
Допреди години стоеше голямото лампово радио,комбинирано с грамофоноще в мазетро в къщата ни в България.
Накрая отиде при едни цигани,които събираха стари вехтории,стари телевизори също.
Мъчно ми е,гони ме носталгия по онова време.
Понеже тогава бях дете,къщата беше пълна,родителите ми,баба ми..приятели,роднини.
Абсолютно нищо вече не е същото.
Когато се прибирам в запустялата ми къща в България,стара ,прашасала,с пелени от паяджини и мухъл вече..ми се свива всичко отвътре.
За това какво е било,като кинолента ми минава всичко пред очите.
Викам си,ще почнем да чистим,да оправяме и подреждаме,да изхвърляме..
Ами като си помисля..за кой?
Няма никакви условия за живот и оставане да се спи там.
Рушаща се баня и тоалетна отвън на двора..цепеща се от влагата стена..и много мъка по всичките ми близки,починали без време.
С изключение на баба ми която доживя 92год.
Докато беше жива,все пак имаше живот в къщата,влизаха и излизаха хора от нея,макар и това да не бяхме ние.
Сега просто..има трева и бурени до кръста,и ако се хванем да оправяме не ни пърсат 10- дни плътно работа там.
А ние се връщаме грохнали и скапани от болежки от Норге,и гледаме да идем на море,поне малко да натоплим мускулите и сухожилията,и докато се видиш с този онзи,с малкото роднини с които сме в добри отношения,и 3те седмици заминали.
Все си викам..един ден,ще трябва да я бутаме,да строим ново..дали ще имаме сили,дали средства..божа работа.
Понеже на старо човек не купува кола,къща,имот..само вино и ракия.
Много хора са ми разправяли,ще сме ти обидени до живот ако я бутнеш тази стара възрожденска къща тип кара-таван и гредоред.
Хубаво..ама никой от тях не е живял във танцуващ под да ходи по него,да ходи в студовете до тоалетна на двора,да няма вода на 2рия етаж..и като угасне печката през ноща,на сутринта да е змиярник.
Ами 8-10 кубика дърва..всяка есен да режещ и подреждащ..а бе,много хора нищо незнаят.
Софиянки разни..ауууу..каква хубава градинка имате..това навремето.
Домати,краставици,малини,дървета,царевица..
А баба ми бог да я прости им викаше...хубава е,ама не съм излязла цяло лято от тази градинка.
От сутрин в тъмно,до вечер тъмно съм в нея.
Не като гражданите да си пият кафето на бяло сладко..визирайки софиянките.
Та така..грамофона,слущах на него и аз приказки..имахме плочи на Бони ем,Абба,Битълс,Оскар бентън,Мънго джери,Смоуки и подобни...и носталгията не е май най-вече по стария грамофон,а по старото хубаво слънчево и приятно време на младостта.
Безгрижното детство отмина.
Сега се боря всеки ден в малки борби и отстоявания.
Но си права че трябва да потърся искрицата на момчешкото детство в себе си.
На ония сладки години..на спомени.
Лек ден ти желая.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
|