Не искам повече страдания и мизерия с цил израстване.
Въртим се в затворен кръг.
Ще простя...но света няма да ми прости.
Простете..и веч прощавайте.
Да живеят тираните и силните на деня.
Аз не сэм от тях..не искам..и няма да бъда.
Приятен ден на вас..то моята агония датлно свърши скоро.
Честно мисля си го често ...да си ида при мама на оня свят.
Там ще ми е по-добре.
Само детето и жена ми ме държат жив.
Не повече от 7,8 човека..те ме държат в будна кома.
Нито къщи оправих..нито особенно успях в живота.
Нямам с какво особенно да се похваля.
Освен с няколко тетрадки със стихотворениа.
Няколко започнати и зарязани книги.
Душата ми е опустошена от този жесток свят и живот.
Life?

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!