А ти разбираш ли колко е страшно всичко...? Ама в пълната гама на думичката страшно....
Против системата не може да вървим, просто е безсмислено. Има политици..едни или други, все са един дол дренки, за нищо не стават, освен да отчитат присъствие. Въпросът е друг...обществото, а това реално сме всички ние, деградираме, човешки деградираме...а това вече е страшно! Поне за мен..
Днес чета и не мога да повярвам...докъде може да стигне демагогията... Всяка една трагедия се политизира, става трибуна на трупане на активи за една или друга партия...а хората си умират...и вместо да се види колко още такива заводи има, колко още хора работят под минимална работна заплата, как да стане така, че ако не да се премахнат напълно злополуките, поне да се сведат до минимум...на тях не им пука...просто трупат активи...
Ами политиците са далеко, защо самите хора не си помагат...Дават ми някаква помощ от 30 лв./досега не съм ги взимала/ да отглеждам детето си...ми не им искам шибаните пари, а искам да ми създадат нормални условия на работа и развитие...а хората са се юрнали за помощи и така не виждат какво реално губят. С това мислене ама ако останем и без тях, те си затварят всички врати за развитие...защото се страхуват..а се страхуват точно защото ни манипулират...Като чуя това "ще умрете от глад" направо настръхвам...ми не, няма..това е просто насаждане на страх и обезверяване...Човек винаги има поне няколко изхода от ситуация...Само погледни колко пустееща земя има...а земята е храна...
А ти знаеш ли, че дори и да искаш да помогнеш не можеш, защото хората пак се страхуват. Един хляб да купиш и да дадеш на някой, той ще търси причината...ама защо?, ама как така? вместо да го приеме и нахрани.. Пробвала съм и съм била изумена, до каква степен е променено мисленето...Една баба за един хляб се разплака, все едно съм и купила мерцедес...а разни гъзари, се чудят за каква глупост да дадат парите си...и се чувстват доволни и щастливи...
Започнах да се чувствам като проповедник...или по-точно като извънземно някакво...защото поне за мен нещата са толкова елементарни, но толкова невидими за много, че направо се отчайвам. Живеем с хора, а не с предмети...а какво по-хубаво е да помогнеш и да дариш на някой усмивка..било то и с един хляб например...левче е..