Знаеш ли, това лицемерие на обществото нещо взе да ми идва в повече...Защо никой не се сещаше за тези хора докато бяха живи? Докато мизерстваха и работеха за жълти стотинки? Докато изхранваха семействата си, докато са се чудели как да оцеляват....Човек има нужда от помощ и подкрепа докато е жив, а няма ли го вече, едва ли се нуждае от съжаление и подкрепа!
Спим! Това е истината, пък после някой ни е виновен..
Ако всеки се загледа наоколо ще открие хиляди такива хора, но с какво е помогнал? Ако ние не си помагаме, познай управляващите колко ще го правят..те са нависоко и надалеко...
А сега какво? Хората ги няма! Факт! Тъжен факт! Но защо сега се сещаме за тях?
В много сбъркано време живеем...ама поне лицемерието да го нямаше...защото на думи сме перфектни, на състрадание също, ама на кому са нужни и двете...
Понякога наистина кипвам и се чудя...защо някой трябва да ни е длъжен, не може ли ние сами да си оправим този скапан живот, не може ли, не като се обърне колата и стане фаталното да помислим с какво може да помогнем, да облекчим нечие страдание, макар и временно...
Ми, явно не можем..бива ни само да "съчувстваме"...а след като почине един човек, той едва ли има нужда от съчувствие и подкрепа...има нужда от тях когато е жив...
Такива трагедии ме вадят от кожата..защото винаги има какво да се направи, но когато човека го има и е жив...после след дъжд качулка...а точно в качулките след дъждовете сме много добри...
Е, не е нормално..поне за мен...