Интересна тема за размисъл.
Когато печелиш не знаеш какво всъщност губиш.
Ние сме осъдени да живеем натъпкани в понятията,рамките,шаблоните,речта.
В малкото пъти в които истински съм изживявал себе си..са ме гледали като луд.
Когато почнеш истински са изживяваш себе си в нещата които не вредят нито на теб,нито на околните..те гледат сякаш виждат призрак.
Снимката на аватара ми,я намерих в мазето на шопинг центъпа където работя.
Беше строшена рамката и стъклото,и аз взех листа.
Дарепих го в рестопанта вътре на работата.
Колегите ме гледаха като натровени с гъби.
След два дни макс...някоя от шефките ми беше изхвърлира лозунга.
С което още повеме затвърдиха мнетието ми че гореми сухари и пуритани.
Нищо не е наред във фирмата...и тоя надпис е бил като сол в рана направо.
Е проблема си е техен.
Грешките също.
С прехвърляне на топката..вече взе да не върви.
Опитват се хем да не плащат мтого,пежат в часове..повеме ни натоварват да работим по сами..,и накрая не са и виновни.
Собственника който никога не се появява,той им бил заповядал.
Да..ама не.
Натегачки от класа са.
Е лозунга е в сърцето и душата ми.
Оттам няма как са го изхвърлят и скъсат.
Нито пък могат да променят мнинието ми за тях и вижданията ми за света и тях.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!