|
И все пак човешкият живот не е нещо напълно безсмислено. Всички ще станем храна на тая прекрасна природа.
Човек трябва да се чувства щастлив и от най-малките неща, дори само от факта, че е жив. Но тогава на какво могат да разчитат мъртвите?
Цял живот спорове, вестници и безсмислени дейности.
А сега изведнъж всичко се е отдръпнало.
Всичко, което познаваше, стана неразбираемо.
Помниш ли как се катереше по дърветата?
Едно малко птиче ти беше приятел.
Вече всички са мъртви, човече,
и старците, и кучето в колибата.
И къщата пропадна, и всичко се смали.
Как копаеше дупки?
Сега хората са различни, не ги познаваш!
Не знаеш накъде ще те поведе тая улицата.
А и не те засяга.
Сега копаят с багери цели трапове.
Забравил си.
Спокойствие изпълнено с празнина
обхванало е хоризонта.
Даже люляците не миришат,
не бързат, спят кротко още.
Зомбитата избиха цялото човечество!
А те бяха ликвидирани от извънземните.
Ти още чакаш твоята любима да дойде да те отключи.
Дори още не си разбрал, че си мъртъв.
Понякога зяпаш през прозореца.
В далечината някакъв загубен робот се лута,
оставил всякаква надежда.
Не му мисли, усмихвай се!
Ако би могъл наистина да приемеш, че не си ок, би могъл да престанеш да доказваш, че си окей. Ако би могъл да престанеш да доказваш, че си окей, би могъл да разбереш, че е окей да не си окей. Ако би могъл да разбереш, че е окей да не си окей, ти би могъл да разбереш, че си окей такъв, както си. (Книга на лъжите – Вернер Ерхард).
Един човек мислел, че когато загуби партия шах, е претърпял поражение. След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил. Все още недоволен, той учил година и половина при Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, е претърпял поражение.
|