мисля, че имам, да имам.Не съм казвала по скоро по стечение на обстоятелствата, което ме е довело до решение да си мълча. Или по просто казано мълча щото е толкова лично, че другите не биха се сетили да ме питат, а аз какво да ги занимавам ... това са мои неща, зная, че освен да бъде изслушана какво друго?? - Нито ще ми олекне, щото това са факти някакви си, нито ще се промени нещо. Пробвала съм да споделя такива неща... хубаво е да чуеш и друга гледна точка за тях и все пак дали това ще помогне, някой път помага да живеем по леко с тези тайни, ама личното си остава.
Та на въпроса - нормално ли е да съм се заринала така с неща, които са важни за мен, но продължават да си седят само за мен? нормално е, но пък зарината..., явно ти е период някакъв, в който се чувстваш по скоро неразбрана, дистанцирана/защото ако други знаеха това което пазиш може би щяха да погледнат по теб по друг начин/. По някакъв повод ти е дотежало от тайните, нещо е разтърсило лавиците, на които са били подредени...