|
|
| Тема |
 Дневник |
|
| Автор |
Mrany (Мръни) |
|
| Публикувано | 09.06.14 23:54 |
|
|
|
Водя си дневници. Но съм занемарила това занимание от доста време.
Сега се зачетох във връзка с другата тема и установих, че съм била съвсем друг човек. Ама съвсем. Като се чета и ми притреперва. Спомням си. Като че ли гледам филм.
Пускам едно цитатче (25.12.2007- вторник) от времето когато бях друга:
"...Оказа се положителен. Има голяма вероятност да съм бременна. Много се зарадвах. Чак подскочих и се усмихнах, толкова искрено и от сърце...."
Спомних си. Стоях пред огледалото в тоалетната на салона и се гледах как се усмихвам. Никога повече не съм се виждала с такава усмивка.
Още едно (23.01.2005 г. - неделя):
"...Майка ми вдигна телефона, и тя след като й се представи й каза, че чичо Любо е починал още на 14.01.2005 г. Сега съжалявам, че не отидох при него, когато ме викаше. Той е искал да има близък човек около него преди да умре. Няма да си простя тази вина пред него, че го изоставих в момент, когато е имал нужда от мен. Той нямаше деца и мене ме мислеше като свое дете. А аз не се държах като дъщеря ....."
Ето това ще ми тежи и в отвъдното.
Ето още едно цитатче (02.09.2003 г. - вторник):
"Когато й извадиха зъбите ми написа пък тази бележка:- "Сега си най-щастлива, защото нямам думата"
Дори съм запазила листа й. Става дума за майка ми. Е, това ме разсмя. Колкото и да съм я мразела, любовта ми на дъщеря към майка още я има в мен.
Някой друг да сподели спомените си?! Кандидати нещо?!
Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.Редактирано от Mrany на 10.06.14 00:31.
| |
| |
| 
|
|
Дневник
