При земетръса в Перник живеех в мазе и както си спях се усетих седнала в леглото. Не зная как съм го усетила и как е реагирал мозъка ми, но явно си го бива.
Усетих се като в ковчег и пак по същия начин реагирах, само че не се облякох, а по пижама грабнах мъника и излязох навън. Тогава никой от съседите ми не излезе.
Този път обаче половината блок се изсипа. Даже като излязох едни съседи си бяха навън и се чудеха защо изхвърчах така. Като им казах, че има земетресение първоначално не ми повярваха. Но след мен излязоха и други от блока и вече съмнение нямаше в моята преценка.

Хич не съм непукист в такива ситуации, а припряно, но хладнокръвно действам.
Смятам да си приготвя торбичка за извънредни ситуации. Ако се наложи само да я грабвам и да бягам. Тука не сме като в Япония и сами трябва да си помогнем.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.