Няма нито едно понятие, което да не съм обяснила. Това, че то не съвпада с нищо познато ти или би нарушило границите ти ако го приемеш, не го прави мое, не го прави и неразбираемо. Казах ти вече, да разбиеш собствените си граници, да осъзнаеш, че си си мислил, че се движиш сумати години, а ти не си и т.н. и т.н. не е никак лесен процес, защото причинява голямо напрежение, агресия и какво ли още не ... ти защо мислиш, че е казано: "истината боли"?
Кой обича болката? Кой би приел, че вместо след многото лишения които е направил, за да стигне най-после до удовлетворение, трябва да изживее още един кошмар и да започне отначало? Кой ще приеме с лека ръка, че през годините в които се е борил за кауза и се е лишавал заради нея, е могъл да бъде удовлетворен и лишенията изобщо не са били начина? Посочи ми го този човек.
Ако беше толкова лесно, да обясниш на някой грешките му, ако беше толкова лесно дори да се приеме, че грешиш ... нямаше да има един недоволен и неудовлетворен.
Ти защо мислиш, че сумати хора, които са се сблъскали с тази реалност, приемат пътя към мистиката? Защото е много по-лесно да кажеш, "Да така е, съсипах си живота, но не съм виновен аз, а звездите, кармата, бог ме подлага на изпитание и т.н. и т.н. прехвърляне на отговорност към невидими виновници за собственото ни невежество за системата си.
Няма как да ме разбереш и не защото аз съм на един етап, а ти на друг, не защото аз съм по-умна, а ти по глупав/това не бих си го и помислила/, не защото аз имам повече опит /което е нелепо/, не защото аз съм живяла в една среда, а ти в друга .... а единствената ни разлика е в осъзнаването на наличие на система, нейните функции и следването на нейните желания. Ако беше тръгнал с въпросите си към "Каква е системата и какви са нейните желания", ти щеше да разбереш много повече за причините, отколкото като тръгна да и търсиш кое е нейното следствие и кое фалшивото. Разбереш ли причините, следствията сам щеше да почнеш да ги разпознаваш .... запитай се, защо не попита за причините, защо тръгна отзад напред?
Nobody thinks the way I do
I guess that nobody dares...
|