Дали са ми познати ли? До преди време точно това правех, седях и мислех, а се оказваше, че само седя... : ) Но се убедих в едно, с мислене и говорене нищо не става, докато няма действия...
Ми не знам, при мен нещата са така, че никой не съм изгубила и реално няма край, а ново начало..Взаимоотношенията не са постоянна величина, те се менят, а се менят в зависимост от действията...
Но едно осъзнах, когато съм усмихната, раздавам усмивки и любов, а когато съм тъжна и ядосана съм раздразнителна и агресивна...за това предпочитам да съм с хора, които ме усмихват, отколкото да се мъча да поправям нещо, което не може..
Ти нали не си тъжна?
А ако е така, с нещо мога ли да помогна?