Да започнем с това ...
това го питам защото жизненият ми опит показва че удоволствието и чyвството за вътрешен покой след задоволяването на поредната нужда трае много кратко и задоволената нужда много бързо се заменя с нова нужда за задоволяване
Това не е нужда на системата ти, за това не носи дълговременно удовлетворение. Това е придобита нужда от социума, лична нужда придобита от вярата ти в нещо, или придобиване на средства подпомагащи постигането на целта. Някой избират късият път, други дългият, но това е само път, не целта. Ако на края на пътя няма постоянна удовлетвореност, то значи не си осъзнал целта. Това общо взето е една от грешките която се предават от поколение на поколение и се приема като цел на системата.

Да се върнем към първият абзац.
Няма значение действието, а мотивацията с която тя се прави. Да, нормално е тук да ти предизвикат всякакви емоции. Да те развеселят, да те натъжат, да те изненадат, да те ядосат, да те засрамят и какво ли още не. Думите са силен провокатор, защото контрастират с придобитите ни нужди. А е така, защото придобитите ни нужди, са наложени именно чрез думи. Морала, нормите, социалните цели, всичко е наложено чрез думи. "Не прави това", "Не прави онова", "Това е грешно", "Това е редно" и т.н. и т.н. Авторитети, книжи, учители ... всички ти втълпяват цели чрез думи. Т.е. когато нещо което прочетеш тук, съвпада с твоите приети за истина думички, създавайки твоите си правила, норми и цели, то това те радва. А когато драстично противоречи на тях, то тогава започва да те дразни. И точно тук идва войната, но е много важна причината с която тя се води. Много хора я водят, защото тя им показва, че и извън техните стени които те са приели за край на света, има реалност. Това ги кара да се чувстват неуверени, да ги вади от тяхната комфортна зона и те се вкопчват да защитават "края на света". Такива хора боравят с абсолютни стойности и ако не успеят да му вменят грешност на думите, започват да нападат изказалият думите и да му приписват някакви лочи черти, които да обезличат казаното в техните очи. "Ти си еди какъв си, за това думите ти нямат значение." Тук проблема изобщо не е в някой, тук проблема е, че системата е видяла начин, да пусне алармата и да се опита да събуди вкарания в илюзия че кара колата. Както ти сам установи, това става с вкарване в "кошмар". Силна емоция. ... Тук може да се види, вярата колко може да вреди на системата. Колкото е по силна, толкова по-малко системата може да събуди "спящият". За това доста от фанатично вярващите в нещо, стигат до лудница, разболяват се от фатални болести или се самоубиват. Т.е. системата се самоизключва или самоунищожава, защото е безнадеждно да премахне вируса.
Ако обаче, си разбрал, че емоциите са пътя свързващ световете, то можеш да ги използваш за да "обиколиш света". Някой хора са като маймунки, ти им хвърляш камък, те ти хвърлят кокосов орех и само така можеш да видиш това което те крият. Други се изживяват на войни и биха те допуснали в своят свят, само ако им покажеш, че си достоен войн. Трети са манипулатори/хамелеони и само ако съумееш да ги "изкараш от кожата", ще можеш да им видиш истинският цвят/ същност. И т.н. и т.н. и т.н. ... Т.е. пробуждането на емоции е създаване на път и всеки път Е начин да опознаеш другия. Няма правилни и грешни емоции, няма грешен път, щом той води до света на другия. А дали ще действаш чрез положителни или чрез отрицателни, това зависи от другият свят ... според това, коя емоция слага пътя и отваря вратите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите