Има логика във вярата. За съжаление се усеща най-добре, когато човек започне да умира. Затова и най-големите безбожници на смъртния си одър са се разкайвали с цялото си същество.
Когато тялото започне да умира, в клетките му се въдворява хаос. Това е смърт - липса на идея, на обединяваща мисъл и воля за клетките на тялото. Тялото се разпада на безсмислени и ненужни частици! И тогава разбираш, че това, което те е държало съществуващ - е идея, огромна обединяваща жизнена мисъл и воля, ... която кара всички тези частици на нашето тяло да са заедно и да работят. Ние сме се съгласили, приели сме тази обединяваща, творяща огромна велика мисъл и сила и затова сме живи. Но обратната връзка понякога се губи и хората спират да ценят и разбират.
Относно логиката във вярата. Ако човек започне да се съмнява в това, че има ръце, крака, че може да ходи и върши, каквото и да е, той ще е едно мекотело, което не може да се развива и съществува. Има неща, в които не може да се съмняваш по най-глупавия начин. Още в по-голяма степен това важи за силата, която ни създава, държи, движи и развива като тяло и живи същества. Ако ние не осъзнаваме тази съзидателна сила, а мислим, че можем да плюем и да се съмняваме в нея, то тя рано или късно ще се разруши. Тогава на смъртния одър човек осъзнава, каква глупост е направил, но за най-лекомислените е много късно. Затова не можем да си позволим да се съмняваме във вярата (и да не развиваме творческите си идеи и мисли за живота). ... /То освен това няма да е вяра, ако се съмняваме /
Прекалено основно и съзидателно е за нас, за да го разклащаме по най-лекомисления начин.
Да разглеждаш нещо е едно, да се съмняваш е друго.
Макар че дори и разглеждането може да бъде опасно, защото знанието често не различава добро и зло. И ние понякога е възможно да не оцелеем в този си стремеж за знание. Това за съжаление се случва често. Трябва внимателно да подбираме въпросите и желанията си. Може би затова човекът е станал смъртен, когато е опитал от дървото на познанието.
Редактирано от Luchezara на 13.03.14 02:22.
|