Национална катастрофа по-приемливо ли звучи?

Една добра публикация:

Така че спорът „робство" или „владичество" е напълно изли¬шен. И двата термина са валидни - зависи кой ги употребява. Ис¬тинската беда на „робството" или „владичеството" не е в това добре или зле е живял българският народ, а как и какви са били възмож¬ностите му за прогресивно развитие, т.е. могъл ли е да следва пъ¬тя на семейството на европейските народи и европейската циви¬лизация, към която принадлежи от VII век.

Там е истинската трагедия, а не в споровете коя квалифика¬ция е правомерна - „робство" или „владичество". Статутът на бъл¬гарския народ в ислямската империя до началото на XIX век, въп¬реки че не е робски в юридическия смисъл на понятието, е статут на народ, който е обект, а не субект на управлението на държава¬та. Българският народ е лишен от социалните слоеве, които са ес¬тествените водачи на всеки народ в тази епоха - аристокрация, буржоазия, висше духовенство. Поради това изоставаме фатално от технологиите, от образованието и културата. В „Етъра" още в XIX век можеха да се водят туристи, за да видят на живо как се е произвеждало в XIV век. Когато други европейски народи, макар под властта на други европейски народи, имаха гимназии и уни¬верситети, ние имахме само килийни училища. Захари Зограф е голям художник, но макар и живеещ в XIX век, си е един средно¬вековен художник. Защото рисуваше икони по каноните на XIII-XIV век. Само дето бяха малко по-шарени и Богородица на него¬вите икони е пълнокръвна мома, а не анорексичка.

Но най-страшното бе демографската катастрофа. В средата на XIV век българският народ бе между най-големите европейски на¬роди - според изчисленията на проф. Христо Гандев -1,5 млн. души. Толкова бяха и немците, и французите, а англичаните бяха с 400 000 по-малко. Сега тези народи са по 60-80 милиона души без колонистите, изпратени в Америка, Австралия и Африка. Ние пряко сили с диаспората в близката чужбина сме 10-12 милиона души.

Лишен от държавните лостове за въздействие върху демог¬рафското си състояние, българският народ загуби десетки милио¬ни души. И частта на потурчените е може би най-малка. Демог¬рафските загуби са много по-големи в резултат на порумънчване, посърбяване, гърцизиране, русификация и украинизация на огром¬ните емигрантски вълни или на дебългаризационни процеси по граничните зони на българската етническа общност с народи, за¬пазили известна автономност или някои свои висши институции - Вселенската гръцка или Сръбската печка патриаршия. При Освобождението в 1878 г. бяхме само два милиона и този факт ни изхвърли като нация и държава от възможността сами да опреде¬ляме бъдещето си. Тъжно е, но жестоката реалност и на съвремие¬то е, че малките нации са обекти, а не субекти на историята.

Каквото и да се каже - „робство" или „владичество", това което беше между 1396 и 1878 г., си има едно точно име - КАТАСТ¬РОФА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите