Робство, в истинския смисъл на думата е имало много време. В Истанбул е бил един от големите пазари на роби в крайна сметка. Ако се сещаш, дори има народни песни за мъже продали жените си като робини.

Робството е било масова практика абсолютно навсякъде по това време и няма нищо чудно, че го е имало. То не е било на национален признак, дори не на верски (имало е верски ограничения, а не изисквания), а на икономически и социален.

Много малко хора знаят какво е "хората/народите на Книгата" и че те не са можели според Исляма, да бъдат роби, но Османската империя нарушава това правило и едно от нарушенията е бил точно кръвния данък.

Девширмето е поредното нещо, което е било адски различно, според различните периоди в Османската империя. За прибл. 500те години е имало адски големи разлики в живота на хората в самата империя.

Също е валидно това, че както голяма част от хората са правели всичко възможно, за да си спасят децата, така и много са ги продавали или пък са плащали подкуп на събирачите, за да вземат тяхното дете, защото децата взимани като данък са живели много, много по-добре. Беднотията тогава е била ужасяваща и за много семейства това е бил един от начините да оцелеят и не трябва да ги съдим с погледа си от 21ви век.

Нищо в живота не е еднозначно и просто, така е и с всичко свързано с О. империя.

Просто ние сме възпитани в едни политически мотивирани идеологии, които също са напълно разбираеми, и трябва да положим личностно усилие, за да разберем горе-долу какво е ставало наистина.