И е пропагандно, и е класика. Какво да се прави, уви, дори и сред пропагандаторите има таланти. В главите ни е пълно с мъгла що се отнася до 500те години на турско робство, но едно е верно и тук спор няма- след 1650-1700 година, когато експанзията на Османската империя спира, настъпват все по- трудни и по- трудни години. Военизирано ощество означава грабителско общество. Ако не граби навън, граби вътре. А по това време, че и до края е имало много какво да се граби от българите.
Така че Антон Дончев пише по поръчка, изкривява нещата и не следва точно нито обичаите, нито нрава на еничарите, но създава относително вярна картинка и съвсем, до абсолют верен извод*. Като прави всичко това по един разтърстващ начин.
Това мисля за Време разделно.

Едва ли знаеш за Наследникът от калкута. Това е пиратски роман, кото моето поколение - 40 годишните- смяташе за велик. Еми този пиратски роман е издание на Партиздат и е писан по поръчка на КПСС. Все някой поръчва нещо. Време разделно, Наследникът от Калкута, Малка нощна музика, Реквием, Тайната вечеря... все по пръчка правени.

*Бях вдън горите, та видях знамение… сам бог ми каза – все едно дали ми викат Аллах или Исус.

Редактирано от Green Light на 11.02.14 17:46.